Разказва се в летописите на Клерво, че свети Бернард попитал Господа кой е най-голямата Негова небележена мъка и Господ отговори: "Имах рана по Рамото си, докато носех кръста си по пътя към страданията, която беше повече болезнена от другите и която не бе записана от хората. Почитай тази рана с твоето поклонение и ще ти дам всичко, което искаш чрез нейната сила и заслуга. И за всичките, които ще почитат тази рана, ще им опростя всичките си грехове и повече няма да ги помня."

Това откровение и обещание на нашия Сладък Спасител е още едно доказателство за Неговата безгранична милост към нас. Ние сме поканени да молим тази молба дневно и да я разпространяваме непрекъснато, така че другите също могат да участват в това благословение.

Молитвата

О най-любезен Исусе, кротко Агне на Божие, аз, несчастният грешник, те поздравявам и поклонявам на Светото Рана по рамото Ти, върху което носех Тяжкия Кръст, който разкъснал плътта Ти и оголил костите Ти, причинявайки Тебе болка по-голяма от всичките други рани на Най-Благословеното Твои Тяло.

Аз Те поклонявам, О най-скръбен Исусе; Ти те хваля, величаю и благодаря за това Най-Свето и Най-Болезнено Рана, моля Те по тази безмерна болка и по тласкащото бреме на Тяжкия Кръст, имай милост към мене, грешника, опрости всичките мои смъртни и простите грехове, и води ме в Рай чрез пътя на Кръста Ти. Амин.

Обещанията на Господа

Откровено на френската стигматичка Мари-Жули Жаенни

Исус: “О! Размисли как страдах от тази дълбока и малко позната рана. Желая верните да положат устните си върху Моята Рана, така че дихането (въздишките) на сърцата им да омекчат Моята Рана.” (29 март 1878 г.)

Господ показа на Мари-Жули тази рана и ѝ открил нейната дълбочина:

Исус: „Болята е непостижима в сърцата на Моите деца!!! Какво това поклонение Ме удовлетворява и утешава, колко пъти молитвите за тези рани са се издигали до моето Сърце и са разкъсвали (отворили) спасението на душите, поверени на ада.“ (17 май 1878 г.)

Нашият Господ разкрива на Мари-Жули допълнителни обещания, които ще бъдат дарени на тези, които почитат Раната Му на Рамото и пропагандират това поклонение:

① „Ще благословим всички души, които разпространяват това поклонение: им давам изобилие от благодати.“ (29 март 1878 г.)

② „О, душите, които Ме обичате, които разпространявате това поклонение, вземам ви под Моя защита, пазя ви под покривала на Моята любов.“ (29 март 1878 г.)

③ „Ще разпръсна тъмнината, която ще дойде в сърцата ви.“ (28 декември 1877 г.)

④ „Ще ви утеша в болките ви.“ „Щя дойда сред най-големите ви страдания, за да просветля и утвърдя.“ (8 февруари 1878 г.)

⑤ „Щя дойда да ви благословим в начинанията ви.“ (29 март 1878 г.)

⑥ „Щя ви дам нежна любов към Кръста. Щя дойда да ви помогнам в часовете на смъртта с този кръст и ще ви въведам в Моето Небесно Царство.“ (12 април 1878 г.)

⑦ “Ще подсладя тяхната мъка.” (28 декември 1877) “Ще дойда в часът на смъртта. Ще утеша их при преминаването им.” (8 февруари 1878) “Особено в часът на смъртта, ще дойда да им подаря миг на спокойствие и умиротворение. Ще им кажа: ‘О добър свещен дух, който си разпространил това поклонение, което беше толкова близко до моето сърце, че се знае, дойди да получиш наградата за труда ти, плода на благословията.” (29 март 1878)

⑧ “Ще ги закриля, ще им помагам, ще утеша всички души, които търсят да разпространят тази Света Рана. В часът на смъртта, ще утеша душите, които са ми компенсирали с поклонението и съчувствието си към раната, която е толкова дълбока и болна. Ще дойда да ги подкрепя в последният им страх. Ще дойда и ще подготовя преминаването им: Благодаря ти, който ми компенсира за Болите Ми.” (17 май 1878)

⑨ “Виж,” рече Исус, показвайки на Раната си с крайна нежност, “всички Мои деца, които са разпознали тази Рана, която я са почитали, молили се към Нея, ще получат в Последния Ден голяма и великодушна награда. Аз не само Я показвам, но и Я обявявам. Думата Ми е Божествена.” (май 1878)

Размишления върху Светата Рана на Рамото Му

Размишления, които можем да разгледаме докато почитам Светата Рана на Рамото Му

① Безкрайната великодушност на Господ Исус Христос, който доброволно приел нашите беззакония. (29 март 1878)

② Неговото огромно доброта, обещавайки да носи нашите неблагодарни грехове по пътя към Голгота. (28 декември 1878 г.) Той беше преоблечен, дори да подлежи на болните падения по Кръстния път. (8 февруари 1878 г.)

③ Marie-Julie: „Господи, това са нашите грехове, които носиш на тази кръвопролита и измъчена Рамо. Това са нашите грехове, които ти причиняват големи непостижими болки като морето. Тези са нашите грехове, които разкъсваха Светата Твоя Плоть, която оцвети Кръста в червено.“

④ Безкрайната нежност, с която Господ наш Исус Христос понесъл тази жестока рана, показва как тежки са нашите беззакония. Съчувствувай на тази огромна болка, така малко позната на земята. (28 декември 1877 г.)

⑤ Господ ни кане да разгледаме Раната, така дълбока и болна, в която всички сме участвали. Моли за покаяние и сълзи, благодарност и любов. (8 февруари 1878 г.) Там нашите грехове бяха потопени.

Marie-Julie:

„Когато виждам кръвта, която оросява Кръста, когато я видям вкарвана в тази рана, ах! Огромен теглен на Кръста, как ти правиш нашят Спасител да страда! Все още можа да видим Кръвта на моя Божествен крал, отбелязана върху камъните на Йерусалим. Кои би смеели да се оплакват след такава любов на разпнатия Исус!“ (17 май 1878 г.)

Източници:

➥ TheSacredHeart.com

➥ CathInfo.com