събота, 27 декември 2014 г.

Съобщение от Богородица Кралицата на Мира до Едсон Глаубер

Блажената Майка днес дойде съпътствана от много Ангели от небето. Тя ни погледна с любов и нейният поглед, мощен поглед на любовта, се зафиксирал върху нас като знак на защита, благословение и благодат. Предала следното послание:

Мир да бъде с вас!

Моите деца, Бог ви обича и аз също ви обичам, затова дойдох от небето, за да ви приета в моето Материнско Сърце и да ви дарува благодатите, които ще ви помогнат да бъдете всички на Господ.

Не се връщайте по пътя си към преобразуване. Решите за царството на небето и няма да съжалявате. Бог ще ви даде своя светлина и благословение и ще разкрие своята любов в дълбочина пред тези, които го търсят с искрено сърце и със вера.

Нищо не е изгубено! Не се тревожете. Бог е Всемогъщият и пред Няго мощните на този свят ще паднат и никога повече няма да станат, защото чрез моето посредничество Той ще издигне и възвеличи най-запуснатите и забравените ми малки деца.

Молете се, молете се, за да ускорите новите времена на големи благодати върху цялото човечество, когато Светият Дух ще дойде мощно отново в света, за да обновява всичко с своето Божествено дъх.

Вземите моите послания в срцата си и живота ви ще се промени всеки ден, защото благодатта на Бог ще работи във ваше цяло съществуване. Благодаря ви за присъствието ви тук на това място, благословено от Вашата Небесна Майка. Върнете се у дома си с мира на Бога. Благословявам всички: во името на Отца, Сина и Святого Духа. Амин!

Днес, когато погледнах Богородицата, разбрах от нейния поглед колко вече е направила за нас, с толкова благодати, които ни е дарила и толкова благословения. Направи ме да разбера две реалии на състоянието на душата: първата е че много от нас сме пълни с тези благодати и благословения, почти до преливане със столькото благодати, които ни е дарена, но ги използваме лошо, защото не вярваме достатъчно, защото нямаме много вяра или съмняваме се на някои случаи, когато изпитанията от живота идват при нас. Втората е кога душата ни е твърде слаба и свързана със света и падаме в грех: грехът ни кара да изгубим толкова много от тези благодати, защото като че ли прави във душите ни няколко дупки и пукнатини, където тези благодати изтечеват от нас, защото ги отклоняваме, защото решаваме повече за нещата и удоволствията на света отколкото за Бога и делата на Небеса. За да бъдем в Божия милост и да приемем тези благодати, които Небеса ни дарят, трябва да имаме вяра, смирено срце, освободено от страстите, и да бъдем послушни към волята на Господа. Захария получил посещение от Господа, чрез Ангела, но изгубил велика благодат да е човек на вяра и пример, защото съмнявал се в това, което му беше обявено; Богородицата получила присъствието на Господа, чрез Ангела, но вярвала без никакъв съмнение и станала Майка на Спасителя и човечеството. Вярала, защото била пълена с благодат, защото живееше живота си ден по ден винаги в присъствието на Господа, далеч от случаите да греши. Макар че беше зачена без грях, не използва това като извинение да се отклони от пътя към съвършенството, но всеки ден растеше повече и повече в единение с Бога, бъдейки смиренна, послушна и непорочна пред неговите свети очи, обожавайки Го и служийки Му дълбоко.