вторник, 29 март 2022 г.
Души в Моята Стая
Съобщение от Наш Господ към Валентина Папагна в Сидни, Австралия
Тази вечер след като свърших молитвите си, внезапно започнах да се чувствам много болна. Бяха непоносима агония и непозната болка във всеки част от тялото ми. Никога преди това нямах виждал толкова души в стаята си както през тази нощ. Те плачеа и жалеех в множество различни езици, които аз не можах да разбера. Видях само мрак, който се прилепваше като лепило и се разпростираше навсякъде около мен - по стените, таваните и дори върху леглото ми, както гигантски рой пчели покриващи всичко пред очите ми. Черното представлява греховете им.
Внезапно се появи Наш Господ Исус и ме утеши. Казах: „Валентина, Моето дете, позволявам ти да имаш допълнителна болка за тези души. Вижда ли как много са те? Не зная какво да правя с тях! Моля, помоги ми да ги спася.”
„Господи, никога преди това не съм виждала толкова от тях,” рекох.
Казах: „В същото време, през твоята болка ти утешаваш Ме по времето на Великия пост и Моето Страдание, което страдам много за да изкупя всички вие, и все още страдам за човечеството, което Мене обижда дневно в света.”
Тогава Наш Господ се опита малко да ме развесели. Видях улыбка на Лицето Му когато рече: „Искаш ли да знаеш добрата вест за твоето дарение и болката, която претрпях?”
Наш Господ беше до мен. Наблюдах как погледна навъх и издигна десната си ръка към Небето, и рече: „Те са в най-високото на Небето, и ще бъдеш много награден. Мислих да ти кажа това за да те утеша.”
Тогава двамата сме се засмянах докато ние си утешаваме взаимно.
Рекох: „Господи, ти ме утешаваш и аз те утешавам. Но Господе мои, Ти заслужаваш цялото наше утешение защото света Те обижда толкова много.”
Наш Господ беше рад и рече: „Благодаря ти, Валентина, че разбра всичко това.”
Наш Господ стана много емоционален, а после с десната си ръка докосна Светото Си Срце, казах: „Мене много ми харесва и дълбоко допира Светото Ми Срце.”
Рекох: „Господи, обичам Те и моля да бъдеш милостив към тези Души.”
На следващото сутрин ангелът дойде и рече на мен: „Искаш ли да знаеш колко добро плодове произвежда страданието ти?”
Тогава ангелът ми показа огромно куче от най-красивите ябълки. Те бяха толкова свежи и красиви, жълти и червени плодове. Изглеждах като са били само събрани и разтоварени от камион.
Ангелът, усмяхнал се и опитвайки се малко да шегува с мен, попита: „Искаш ли ябълките така каквито са със кожата си или предпочиташ да ги имаш без кожица?”
Забавен от въпроса му и усмяхнал се, отверих: „Не, предпочитам да бъдат както са защото ако ги съберете, тогава изхвърлят цялата си добрина.”
„Да, мислех че ще ти харесват така каквито са. Те имат много по-голяма стойност от безкожните,” рече.
Мислейки за душите, които бяха в стаята ми и беха вземани на Небесата, казах на ангела: „Ех, това беше много бързо, че душите да бъдат очистени и да отидат към своето небесно пристанище.“
Ангелът рече: „Страданието е по-силно и предлага много по-бърза помощ за душите, отколкото всичко друго.“
Присъствието на Господа ни през страданията ми за тези души е значимо, защото Той ги очисти моментално чрез своята милост. Те всички бяха изчезнали от стаята ми.
